За мен

Моят път в йога

Здравей приятелю и добре дошъл!

За да си тук сигурно имаш много въпроси, търсения или просто искаш да се вдъхновиш и да промениш нещо в своя живот. Обещавам ще бъда максимално искрена и честна, ще те подкрепям и помагам по твоят път на промяна към по добър, щастлив и вдъхновен живот с помощта на йога.

Аз вярвам, че живота на всеки човек е една красива история от върхове и падения, възможности и загуби, радост и скръб. И разказана от позицията на времето крие в себе си невидими нишки от красотата на живота. От всяка една история може да се извлече мъдрост, надежда и вдъхновение, че не си сам, а си час от нещо голямо!

Казвам се Малина Комитска на 50 години. Майка, съпруга, дъщеря, сестра, приятел , преподавател по йога и създател на Шанти йога център.

Израснала съм в неголям град в сложно, многодетно семейство. Винаги съм обичала книгите, хората и загадките в живота.

На пет годишна възраст се разболявам и получавам пълна парализа от кръста надолу. Съвсем сама прекарвам осем месеца в държавна комунистическа болница и не помня нито веднъж да са пуснали майка при мен. Тук аз научих един много голям урок, който е пътеводна звезда и до ден днешен в моят живот.

Когато дойде момента, да се уча наново да ходя, се оказа не лесна задача за мен.

 Имаше една сестра, тогава я определях като много лоша, ненавиждах я и се страхувах от нея. Тя трябваше да извърви с мен, всеки ден 500 метра до басейна за рехабилитация. През целият път ме дърпаше и ми повтаряше“ ти трябва да се научиш да ходиш, никой не може да го направи вместо теб“. Един ден аз просто я изгоних и казах, че от тук нататък ще ходя сама. Тя ме остави до стената и се усмихна. Още помня тази усмивка. Падах ставах, падах ставах безброй пъти, но стигнах до басейна. Знаете ли бях много горда. До ден днешен съм и благодарна, да тя може би не е жива, но урока който ми даде е още жив!

„ Нещата които смятаме за лоши, несправедливи, които ни причиняват болка и страдания са час от нашият живот, за да ни направят по силни и добри хора.“

Разказвам всичко това, за да ви стане ясно „ как аз започнах да практикувам, защо вложих всичко в това начинание, от какво се страхувах и защо помагам на толкова много хора и ги разбирам когато ми кажат, че боли.“

Моят първи йога урок

В следствие на боледуването си винаги съм имала проблем с опорно двигателната и вегетативната нервна система. На 35 години отключих ревматоиден  артрит, ставите ми се подуваха, боляха, двигателните ми възможности се ограничаваха, много често се чувствах уморена. Пиех хапчета, те не помагаха. Започнах да чета и прочетеното не ми харесваше. Спрях млечни, глутен, месо, повиших физическата си активност, полагах всички усилия да си помогна.

И естествено споделях с приятели. Една моя приятелка месеци наред ми предлагаше да ме заведе на йога. Разказваше ми за ползите и колко добре ще се почувства.

Аз не знаех нищо за йога, никога не бях чувала, звучеше ми несериозно и постоянно отказвах.

Един ден реших да опитам, Силвия беше толкова сигурна, че това е нещото което ще ми помогне.

Часът мина ужасно, нямах търпени да свърши, постоянно си повтарях, че това е първият и последният ми час. Хората правиха някакви странни, невъзможни за мен неща, не виждах никакъв смисъл, всичко ми изглеждаше меко казано непонятно и не разбирах как ще ми помогне.

И така моят първи урок беше провал, не ми хареса и реших „ това не е за мен“.

Изненадата се случи час по късно. Прибрах се вкъщи и в един момент осъзнах, че се чувствам една идея по добре.

Седнах и прочетох каквото имаше по това време в интернет за йога,  а то не беше много. Да преди почти 15 години йога не беше толкова популярна в България. На следващият ден отидох в книжарницата и си купих първата си йога книга на Шевананда. Прочетох я и разбрах- йога трябва да се практикува всеки ден. Това което можех да си позволя-  два пъти да посещавам час, а през другите дни по книгата се занимавах сама в къщи.

Интересът ми нарастваше всеки ден, исках да научавам нови неща от света на йога, получавах много отговори на въпроси които съм си задавала и се чувствах много по добре. Естествено аз не съм оздравяла  от раз, наложи ми се да положа много усилия, да премина през още препятствия, да осъзная доста неща, да променя много неща, да простя и най- важното да бъда искрена със себе си.

Все пак“ никой не можеше да ходи вместо мен.“

Често ме питат: Как избра йога? Как стана йога преподавател?

Нищо не съм избирала, нищо не съм искала и нищо не съм знаела, йога ме избра.

 Сега като гледам пътя си назад аз просто съм следвала нишката, принудена от житейска ситуация. И може би причината е безизходицата и желанието ми да продължа да живея, обичам, да творя

! Както ви споделих по- горе зад всяко изпитание- има и път, начин, средство и хора които да ни помогнат, но стъпката и решението е наше!

Мен ме водеше страха- от това да не мога да ходя и да се движа отново. Да съм завесим и неспособен да се грижи за себе си, детето си , семейството си човек!

Какво научих от моят първи урок по йога!

„ Силата ни е в нашите страхове, там е и потенциала за лечение, волята и смелостта!“

Моят път каго йога преподавател

Започвам с благодарност към моите най- верни ученици, които са от първият  ден на преподавател с мен. Без тяхната подкрепа, любов и търпение щеше да ми е много трудно. Всъщност те са ми най- големите учители, защото вярваха в мен. Аз научих не по малко от тях, колкото те от мен. Тава са хора които по вече от 10 години са със мен, заедно създадохме залата, изтърпяха цялото „ скачане“, промени, възходи и провали.

Благодаря на Ваня Маклева, Ваня Петкова, Здравчето, Емка, Женя!

Огромна благодарност на семейството ми, приятелите и учителите ми!

Не съм имала за цел да ставам йога преподавател, даже никога не съм си  го мечтала или представяла.

Решението ми дойде след едно разтърсващо за мен събитие, което ме накара да преосмисля много неща и стигнах до извода, че нещо коренно в моят живот трябва да се промени.

Така през 2011 година започна първото ми обучение за треньор по йога към БФЙ. Курсът продължи две години. Системата по която се обучавах е Шивананда. Преподавате ли ми бяха Юлия Савова и Тодор Захариев. Курсът завърши през пролетта на 2013 година с изпит. Това е съвместен проект на НСА и БФЙ.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

По време на това обучение аз вече преподавах. Водих два часа в седмицата и имах не малка група от ученици. Наблюдавайки своята лична практика, тази на момичетата който посещаваха часовете и сравнявайки с това което се описваше в йога книгите аз виждах разминаване. Хората не се развиваха, не напредваха и не променяха нищо. В един момент всичко ми се струваше монотонно, манипулативно и безсмислено. Бях на ръба да се откажа да преподавам. Медитация, пеене на мантри, водене на клас със затворени очи всичко това ме изморяваше и не съвпадаше с ценностната ми система. Усещането ми беше, че приливам от пусто в празно и това което правя няма смисъл.

В часовете влизаха реални хора, с реални проблеми , а аз им предлагах нереални решения.

Така моето търсене на изход от положението ме отведе в нов курс. Този път в Испания. Само ще кажа, че това е единственото обучение което не завърших. Тръгнах си 10 дена по рано.

Аз вярвах в йога, обичах йога, нито за миг не съм съмнявала.

Есента на 2013 година ме поканиха да взема участие в открит урок по Айенгар йога, не се поколебах нито за миг. 

И както често казвам, метода открадна сърцето ми.

2014година аз бях част от групата за подготовка и обучение на преподаватели по системата Айенгар.

Самата организация и провеждането на такова обучение е сложен и дълъг процес. Безкрайно съм благодарна на Наталия Алони за този смел проект.

Ментор и преподавател на курса е Олга Званцива, старши учител в системата. За съжаление в момента на писане на тези редове, тя вече не е между нас.

Задачата на Олга беше сложна, реално ние преминавахме две обучение на практикуващ и за преподавател. Тя се справи брилянтно и аз винаги ще съм и благодарна. До ден денеш чувам гласа и в ушите си.

Така 2018 година аз се явих на изпит пред комисия и станах един от първите сартифициран  преподавател в системата Айенгар в България.

Създадох собствена зала в която преподавам и до ден днешен. Проведох и продължавам да провеждам безброй мастар- класове на различни теми. Една от ученичките ми Ваня Маклева преподава йога в залата на жени 60+. Създадох общност където хората който посещават часовете да се чувстват близки, да създават приятелства, разчитайки винаги на моята подкрепа.

 Все по често към мен се обръщаха хора с проблеми в опорно- двигателната система, затова аз завърших пет курса за жени при Елена Улмасбаева (онлайн ) и записах йогатерапия в училището на Елена Кей.

Особено щастлива съм от факта, че преподаватели ме търсят за консултация, а други като Искра са под мое наставничество, вдъхновени от начина ми на преподаване.

Мечта ми е да разпространя и донеса знанието, мъдростта и безопасното практикуване на йога до безброй ученици по целият свят! Все по вече хора  да решават свой проблеми с помощта на йогатерапия, да усъвършенстват своите пози и да изпитат истинска свобода, радост и щастие от живота. Смятам че щастливите, здравите и спокойни хора, могат да направят света едно по добро място!

Пожелавам Ви една осъзната и вдъхновяваща практика!